§2. Прилагателно име
§3. Числително име
§4. Местоимение
§5. Глагол
§6. Причастие
§7. Наречие
§9. Синтаксис
Характеристики на произношението
§1. Съществително име ⇑
Съществителни — думи, които означават позиция и общата стойност на този въпрос, отговорът на въпросите: каквО е товО? — и край, съответно, за да „-O“:
пташкО (птица)
котешкО (котка, котки)
медведкО (мечка)
§1.1. Съществителни, обозначаващ обекти са различни, живи същества и организми, които имат значение, факти, събития, явления, географските означения, както и като качество, свойства, действия, състояния.
§1.1.1. Съществителните в смисъл на „неща“ (това, което се състои, това, което се извършва) в края „-O“:
дравО (дървото като материал от…)
травО (трева, растения, флора, като цяло)
жалезО (материални)
§1.1.2. Съществителните в смисъл на „обект“ (единични, конкретни неща, животно) в края „-КО“:
дравКО (дърво: бреза, трепетлика)
травКО (трева на поляната)
жалезКО (нещо)
§1.1.3. Държава имена завършват на „-ИО“:
ИспанИО, РусИО, ФрансИО, ЧехИО
§1.2. В съществителни не е пол, нито отказ.
§1.3. В множествено число е показан в края на „-И“:
пташкО — пташкИ
котешкО — котешкИ
медведкО — медведкИ
§1.4. Съществителните са два случая:
прости (именителен) — думи, завършващи на „-О“
зависими (родителен падеж) — думи, завършващи на „-А“ (по подобие на прилагателни)
медведкА травкО — трева мечка
§2. Прилагателно име ⇑
Прилагателни — думи, които означават качества или особености на обекта.
Прилагателни отговор на въпросите: каквА? товА? — и край, съответно, за да „А“:
стекленА (стъкло)
дравенА (дървени)
зеленА (зелено)
Прилагателното преди съществителното.
§3. Числително име ⇑
Числителни — думи за броя, броя и реда на нещата.
§3.1. Кардинал номера:
нуло,
едно, дви, три, чотири, пети, шести, седми, оседми, девети, десети
еднацати, двинацати, тринацати, чотирнацати, петнацати, шестнацати, седмнацати, оседмнацати, деветнацати,
двидесети, тридесети, чотиридесети, петидесети, шестидесети, седмидесети, оседмидесети, деветидесети,
сто, двисто, тристо, чотиристо, петисто, шестисто, седмисто, оседмисто, деветисто,
тисачо, дви тисачи, три тисачи…
милионо, дви милиони, три милиони…
милиардо, дви милиарди, три милиарди…
трилионо, дви трилиони, три трилиони…
трилиардо, дви трилиарди, три трилиарди…
§3.2. Поредният номера:
перву (първи), втору (второ), тру (третия), чотиру, пету, шесту, седму, оседму, девету, десету
§3.3. Колективни цифри:
едну (една, един), дву (два), тру (три), чотиру, пету, шесту…
сколку (няколко)
николку (не на всички)
вси (всички)
§4. Местоимение ⇑
Местоимения — думи, които се използват на мястото на съществителни, прилагателни, наречия и цифри и насочване към обекти или функции.
§4.1. Лични местоимения.
Лични местоимения в числата (единствено и множествено) не се различават.
1-о лице — ми (аз, ние)
2-о лице — ви (ти, вие)
3-о лице — они (той, тя, то, те)
§4.2. Възвратен местоимение — „соби“:
ми читате соби (аз се чете)
ви читате соби (ти се чете)
§4.3. Притежателни местоимения — лични местоимения, стоящи след думата тя променя.
пташко ми (моята птица)
крошко они (него бебето)
§4.4. Посочването, прилагателно, роднина, неопределен, отрицателно местоимение:
то (нещо, което е това, като такава, на кой, какво, някой, някои от тях, или нещо, някъде, някога cлед това, по някакъв начин, някои от тях, има такива)
нито (никой, нищо, никой не, не това)
ина (такива, някои от тях, други)
де (къде)
ака (как, какво, кой, къде, кога)
така (като този, това)
вси (всички)
всеки (такива, има такива)
§4.5. В въпросителна местоимения се образуват чрез добавяне на въпросителна частица „, А?“ (образуването на въпросителна изречение частиците „, А?“ добави до края на изречението):
то, а?
ни то, а?
де, а?
ака, а?
§5. Глагол ⇑
Глаголи — думи, демонстриращи действие или състояние, отговорете на въпроса: какво да правЕ? — и затова, в края „-Е“:
Е (е, се, бъдеш)
матЕ (имат)
датЕ (даде)
читатЕ (четене)
питЕ (питие)
едатЕ (ядат)
гледатЕ (поглед)
ходетЕ (отиват)
Глаголът винаги идва след съществителното.
§5.1. Времена (минало, настояще, бъдеще) се образува чрез добавяне на функция думи — в минало време „ТА“, в бъдеще време „БУ“:
вставате та (ставане)
вставате (ставам)
вставате бу (стане)
§5.2. Рефлексивен глаголи, отговори на въпроса: се правТЕСЕ? — край на „-TECE“:
купаТЕСЕ (да плува)
бороТЕСЕ (да се бори)
§5.3. Нелична глаголи — се правТСЕ? — край на „-ТСЕ“:
смеркаТСЕ (получаване на тъмно)
светаТСЕ (получаване на светлина)
§5.4. Подчинително наклонение се образува чрез прибавяне на частиците „БА“:
попите ба (да пие)
ходете ба (да отида)
§5.5. В наложително е изчезнал.
§5.6. Не глагол конюгация.
§5.7. Преходните и непреходните глаголи не се различават.
§6. Причастие ⇑
Причастие — специална форма на глагола, има глаголът признаци, така и симптоми на прилагателно.
Причастия се образуват от глаголи чрез добавяне на окончанието „-ЕСЕ“:
поетЕСЕ глотко (пеене певец)
летЕСЕ самолетко (летене самолет)
Причастие е винаги пред съществителното.
Деепричастие липсват. Въпреки това, тъй като общение е пред съществителното и глагола след това следните опции може да се счита като преходни форми на деепричастие:
поетесе глотко хрипе
1. певец пее дрезгаво
2. пеене, певицата изграчи
летесе самолетко сверкате
1. искри летят самолет
2. при полети, самолети блести
§7. Наречие ⇑
Наречия — неизменни думи за признаци на действие или състояние и отговор на въпросите: как? къде? кога? защо? с каква цел? до каква степен?
§7.1. Обстоятелствен и прилагателни наречия в края на „У“:
тУ (посока: тук, там, сега)
нитУ (не тук, не сега)
всидУ (винаги, навсякъде)
единУ (комбиниран)
уместУ (вместо това)
множкУ, нималУ (много)
малУ, нимножкУ (малко)
сложенУ (трудно)
нисложенУ (не е трудно, лесно)
сколкУ (някои)
николкУ (всички)
кодУ (когато)
никодУ (никога)
инодУ (понякога)
передУ (преди, напред, отпред)
задУ (за, гръб)
верхУ (отгоре)
низУ (по-долу)
середУ (в средата)
околУ (наоколо, за)
межУ (между)
томУ (фактът, че по тази причина, защото тъй като)
чомУ (защо)
зачомУ (защо)
требУ (трябва, е необходимо, следва да се изисква)
токУ (само)
бистрУ (бързо)
долгУ (дълго)
умирнУ (спокойно)
тихУ (тихо)
гласнУ (силен, по-силно)
согласнУ (по)
важнУ (важен)
добрУ (добро)
нидобрУ (лошо, не е добро)
протУ (недостатъците, не са съгласни)
нипротУ (не се има предвид, съгласен съм)
§7.2. Качествените наречия образувани от прилагателни с помощта на висококачествени край „, ЕА“, който съчетава глагола край „-Е“ и прилагателни край „-A“ (зеленА — зеленЕА), или спомагателен думата „болЕА“ (светла — болЕА светла):
болЕА (още)
менЕА (по-малко от)
ранЕА (преди)
познЕА (по-късно)
далЕА (след това)
бистрЕА (по-бързо)
долгЕА (най-дългата)
§8. Предлози, съюзи, частици ⇑
так (споразумение: да, правилно е така)
ни (отрицание: не)
без (без)
у (статус: в)
у (че)
на (на)
с (с)
за (за)
до (к, ко, до)
иза (от, посоката на)
и (съюз: и, а)
или (съюз: или)
али (съюз: но)
ако … то (ако… той)
таку (съюз: и така, след това, тъй като, и сега, най-накрая)
такожу (съюз: също така, повече)
проту (предлог: срещу, против, към)
вдоволу (междуметие: доста, достатъчно)
стопу (междуметие: стоп)
§9. Синтаксис ⇑
Синтаксисът е свободен, но в една сложна конструкция на предложението е за предпочитане пред по-твърда структура: кой — какво е — кой/кого — как/защо (обект — действие — предмет — допълнение).
Прилагателното преди съществителното.
Причастие е пред съществителното.
Глаголът е поставен след съществителното.
Притежателни местоимения след думата е то.
Азбука ⇑
В словко използва двете азбуки: латиница и кирилица.
Словко азбука се състои от 25 букви.
a - а
b - б
c - ц
ch - ч
d - д
e - е
f - ф
g - г
h - х
i - и
j - й
k - к
l - л
m - м
n - н
o - о
p - п
r - р
s - с
sh - ш
t - т
u - у
v - в
z - з
zh - ж
Характеристики на произношението ⇑
Буквата „Е“ означава звук на „е“ и „э“. В словко е един звук, който може да се произнася като:
(1) силно „э“
(2) акцент „йэ“, „е“
(3) нещо между тези звуци.
Буквата „И“ представлява звуци „и“ и „ы“, които не се различават по словко и могат да бъдат изразени като:
(1) „и“
(2) „ы“
(3) нещо между тях.
Звукът „щ“ словко няма. Буквата „Ш“ означава звука „ш“, който може да смекчи произношението на звука „щ“.
Има изрази на съгласни или зашемети „б/п“, „г/х“, „д/т“ (обикновено в края на зашеметяващ думи).
Диалектни варианти се считат за произношение. Единственото правило - произношението трябва да бъдат еднакви, не може да бъде смесен диалект произношение, т.е. ако „Е“ се произнася като „Э“ и „И“ като „Ы“, така че те трябва да бъдат изразени в цялата реч.